Случва ли Ви се да водите едни и същи разговори с човек от екипа, бизнес партньор, клиент или близък човек отново и отново, без съществен резултат?
Да обяснявате едно и също, да се връщате към една и съща тема, да усещате, че знаете как бихте искали да реагирате, но не успявате и в конкретния момент отново попадате в познатия модел.
Много често, когато хората идват при мен с подобна ситуация, те вече са опитали различни подходи. Опитали са
- да говорят по-спокойно,
- да обяснят по-ясно,
- да поставят граници,
- да бъдат по-търпеливи,
- да променят начина, по който общуват.
И въпреки това ситуацията продължава да се повтаря, ако не същата, то подобна.
От собствен опит и от работата си с клиенти виждам, че в повечето случаи проблемът не е и в липсата на знания. Много от хората, с които работя, четат книги за личностно и лидерско развитие, посещават обучения и познават различни техники за комуникация. Често споделят, че им е трудно да приложат наученото на практика. Често чувам също „опитах всякакви подходи и нищо не работи“.
Аз също съм минала по този път преди години. В обучението си по НЛП коучинг, а в последствие и в другите подходи, с които се запознах, открих какви са механизмите, които ни саботират в това да постигнем желаните резултати и как тези механизми влияят върху начина, по който мислим, общуваме и вземаме решения.
В собствения си трансформационен път и в работата си с клиенти като коуч през последните 12 години наблюдавам как тези механизми се проявяват в различни ситуации и виждам връзките между тях.
За всеки един от тези механизми са написани множество книги и вероятно голяма част от Вас вече са се срещали с тях под една или друга форма. Но в практиката си обаче забелязвах последователността и взаимовръзките между тях и как ни се отразяват.
При мен идват клиенти с най-различни предизвикателства. Но когато започнем коучинг процеса ясно се вижда, че различни на пръв поглед ситуации често имат сходни корени и взаимовръзки между тях. И когато започнем да виждаме тези взаимовръзки, разбираме много по-ясно защо едни и същи ситуации продължават да се повтарят.
Именно това бих искала да разгледаме в тази статия. В нея представям взаимовръзките, които аз наблюдавам в работата си като коуч и които аз лично съм преживяла в моята вътрешна работа.
Пет механизма, които често стоят зад повтарящите се ситуации
От практическите си наблюдения мога да обобщя 5 основни групи механизми, които влияят на нашето поведение и рефлектират в повтарящи се ситуации, предизвикват затруднение да постигнем различен от желания резултат при взаимодействието си с определени хора или ни поставят в подобни ситуации.
Тези пет групи механизми, макар и да имат различни елементи в тях, функционират заедно като в система.
Целта на тази статия е да покажа тази свързаност, за да помогна на повече хора да осветлят техните ситуации и да им помогна да намерят своите елементи от пъзела, които имат нужда от трансформация, за да получат желания нов резултат.
-
Емоционална памет
Всички ние носим спомени от преживявания, оставили силен емоционален отпечатък. Често интелектуално сме забравили за случката, но нервната ни система е запомнила преживяването. Тя е устроена така, че ние като хора запаметяваме информацията най-трейно чрез емоционално преживяване. Не случайно фирмените обучения се правят през подхода „учене чрез преживяване“.
Практиката ми показва, че негативните събития и случки, остават най-силен и траен спомен поради интензитетът на болката, която са ни причинили. И дори да сме се опитали да забравим за нея, тя остава в нас като спомен дълбоко заровен на подсъзнателно ниво.
Понякога настоящата ситуация по някакъв начин ни напомня за подобно преживяване от миналото. Това може да бъде тонът на гласа на другия човек, определен начин на общуване, чувство, че не сме чути или уважени, или ситуация, в която трябва да защитим позицията си.
Тогава реагираме не само на случващото се в момента, но и на онова, което тази ситуация докосва в нас – някой дълбоко заровен спомен, който дори в този момент интелектуално не се връща, не го забелязваме, но нервната ни система го помни и активира с цел да ни защити.
И този механизъм е валиден за всички без значение на каква позиция е човека или колко време е развивал своя бизнес. Ако тези стари емоционални отпечатъци не са отработени, те ни се отразяват в общуването с хората и провокират повтарящи се ситуации докато не ги изчистим.
За да има промяна, е нужно да се освободим от емоционалния спомен. Интелектуално ще помним ситуацията, но е нужно да освободим емоционалния заряд, който е останал в нас от нея.
-
Задържани емоции
Когато една нежелана ситуация се повтаря многократно без решение, тя започва постепенно да се зарежда с негативни емоции.
Първия път може да сме били просто раздразнени, втория път раздразнението е по-силно, третия път вече сме на щрек – т.е. включен е вече защитен механизъм, провокиран на база спомена от предишните два пъти и получаваме отново същия резултат. Вече се гневим. Следващия път вече очакваме, че разговорът отново няма да доведе до желания резултат.
Това очакване влияе върху начина, по който влизаме в разговора още на третия път – върху вътрешното ни състояние, върху тона на гласа, думите, които подбираме и реакциите ни. Така всеки следващ разговор става все по-труден, а напрежението постепенно се натрупва.
За да имаме промяна, е нужна да се освободим от тези задържани емоции и да погледнем ситуацията от позиция на неутралитет.
-
Ограничаващи вярвания и подсъзнателни нагласи
Всички ние изграждаме различни вярвания за себе си, за хората и за света около нас. Те се оформят и натрупват с времето от ранна възраст в средата, в която сме отрасли, а по-късно и в средата, в която се развиваме. Те оформят мирогледа ни и представата ни за света, за хората, за нас самите, за ситуациите, живота, парите, бизнеса, лидерството, служителите и прочее. Те оформят нашите мисли, а мислите ни провокират емоции, заедно влияят върху начина, по който тълкуваме ситуациите, върху комуникацията ни, върху решенията, които вземаме, и върху поведението ни.
Всички вярвания са ограничаващи. Но някои от тях са саботиращи, други са подкрепящи. А както сте чували и чели, ние реализираме в действителността това, в което вярваме.
Проблемът е, че голяма част от тези вярвания се формират на подсъзнателно ниво и ние нямаме достъп до тях. Когато те са подкрепящи, това е добре и ние спокойно постигаме желаните цели. Но когато са саботиращи, ние не ги разпознаваме, а само усещаме ефекта от тях в ежедневието си, обичайно чрез повтарящи се ситуации.
От опита си виждам как дори и много осъзнати хора, често продължават да намират саботиращи вярвания в нашия коучинг процес. И когато ги осветлим и трансформираме в подкрепящи вярвания, започва същинската промяна.
-
Стари стратегии на поведение
Всички ние сме изградили автоматични стратегии на поведение.
- Начинът, по който започваме деня.
- Начинът, по който реагираме на напрежение.
- Начинът, по който избягваме труден разговор или се опитваме да си върнем усещането за контрол.
Тези стратегии не възникват сами по себе си. Те са резултат от взаимодействието между емоционалната ни памет, задържаните емоции и вярванията ни. И се проявяват в конкретни поведенчески модели, които се повтарят и стават като стратегии за поведение в конкретни ситуации, които активират механизмите от 1 до 3.
Понякога те продължават да ни служат добре. Друг път обаче започват да поддържат именно онези ситуации, които бихме искали да променим.
-
Навикът ни на комуникация и свързване с другите
Начинът, по който общуваме, е естествен резултат от всички предишни механизми.
Затова комуникацията никога не е само думи. Тя е вътрешно състояние, присъствие, намерение, способност да слушаме и да чуваме, желание да разберем другия човек и едновременно с това да останем свързани със себе си. На тази база ние подбираме изразните ни средства – думите, тона на гласа и позата на тялото.
И макар повече от 90% от комуникацията ни да зависи от невербалната комуникация, думите, които подбираме също са много важни. Те остават силен отпечатък в събеседника ни, подсилени допълнително от нашето вътрешно състояние и интензитет на емоциите. С начина си на комуникация – целия спектър от нея, оставаме следа след себе си, както в събеседника ни, така и в нас.
Много хора познават различни техники за комуникация. Но когато възникне напрежение, старите модели често се активират по-бързо от новите знания.
Именно затова трайната промяна рядко идва само чрез научаването на нови техники. Тя започва тогава, когато започнем да работим и върху механизмите, които стоят зад тях.
Как изглеждат тези механизми в реални ситуации
Практиката ми показва, че тези механизми действат заедно и са взаимосвързани. Но за да направим реална промяна в механизъм 5 – начина ни на комуникация, е нужно да проработим това, което е нужно в механизми от 1 до 4, но не по-малко от два от тях – в зависимост от случая.
Ще дам два примера от практиката ми:
- Един и същ разговор отново и отново
Работих с мениджър, който многократно беше провеждал разговори с един от своите служители по една и съща тема, без да постигне желания резултат. Във всеки следващ разговор започваше да влиза с все повече напрежение и с очакването, че ситуацията отново ще се повтори. Това влияеше върху начина, по който общуваше, а служителят все по-често реагираше защитно.
Когато започнахме да разглеждаме какво стои зад тази динамика, се оказа, че едновременно действат няколко механизма – натрупани емоции, очаквания на база оформени вярвания относно този служител, автоматични реакции и подбор на думи, които формираха начинът, по който двамата общуват помежду си.
След като клиентът ми промени своя начин на участие в тези разговори, постепенно започна да се променя и реакцията на служителя. Не защото служителят беше станал различен. А защото се беше променила динамиката във взаимоотношението.
- Когато всичко трябва да преминава през мен
Друг мой клиент беше бизнес основател, който работеше по 10–12 часа на ден, защото беше убеден, че ако не следи всичко лично, качеството на работата ще се влоши.
Когато започнахме да изследваме ситуацията, стана ясно, че зад това поведение стоят няколко различни механизма – преживявания от миналото, ограничаващи вярвания, автоматични стратегии и начинът, по който комуникираше с екипа си.
След като работихме върху тях, постепенно започна да делегира повече, екипът пое повече инициатива, а той започна да възстановява баланса между бизнеса и личния си живот.
И в двата случая промяната не започна от комуникационна техника. Тя започна тогава, когато човекът разбра какво стои зад повтарящите се ситуации и как различните механизми си взаимодействат.
Защо това има значение
В бизнеса повтарящите се ситуации струват много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. От практиката си като коуч виждам в различните казуси как повтарящите се ситуации отнемат време, фокус и енергия. Създават напрежение в екипа, водят до грешки, финансови загуби, текучество, пропуснати възможности и постепенно започват да влияят върху доверието, което клиентите и партньорите имат към компанията.
Един мой клиент веднъж ми каза:
„Страх ме е за репутацията си. Градил съм я с години, а повтарящите се грешки в работата с клиенти могат много бързо да я разрушат.“
В неговия случай ставаше дума за повтарящи се грешки при обслужването на клиенти. Някои от тях водеха и до финансови загуби за компанията. Но по-голямото му притеснение беше друго – че ако тези ситуации продължат да се повтарят, постепенно ще започнат да подкопават доверието към фирмата като надежден партньор.
Този пример много ясно показва, че повтарящите се ситуации рядко остават само между двама души. Те постепенно започват да влияят върху целия екип, върху бизнеса и върху хората, които са част от него.
- Един разговор, който не се случва навреме, може да се превърне в напрежение в екипа.
- Една неизяснена роля може да създаде месеци неефективност.
- Един неразрешен конфликт между партньори може постепенно да започне да влияе върху цялата организация.
- Един лидер, който се опитва да носи всичко сам, може постепенно да изгуби не само енергията си, но и удоволствието от това, което е изградил.
Затова повтарящите се ситуации не са дребни проблеми.
Те са сигнали.
Сигнали, че нещо в нас, във взаимоотношенията или в начина, по който функционира организацията има нужда да бъде видяно по нов начин.
Ако, докато четяхте статията, разпознахте свои повтарящи се ситуации, вероятно вече имате и първите идеи какво може да стои зад тях.
Понякога това е достатъчно, за да направим следващата крачка сами. Понякога обаче виждаме само част от картината.
Точно затова е създаден и НЛП коучинг процеса – в него успяваме да открием онези взаимовръзки, които трудно забелязваме, когато сме вътре в самата ситуация. Успяваме да надникнем в дълбочина и да трансформираме това, което не ни служи вече добре в нещо, което да подкрепя промяната, която искаме да реализираме.
Ако бихте искали да изследваме заедно Ваш конкретен казус и да преценим какво стои зад повтарящите се ситуации при Вас, ще се радвам да проведем една безплатна опознавателна среща.
Лятото често ни дава нещо, което през останалата част от годината трудно намираме – малко повече време и пространство да спрем, да погледнем отстрани и да се подготвим за следващия етап.
Може би именно сега е подходящият момент да направите тази подготовка, така че есента да започне по различен начин.
