Замислих се за следното и реших да ви споделя това, което виждам аз в така създадената ситуация:
Когато човек се преуморява и не си дава почивка, той се разболява. В холистичната концепция за здраве се казва, че „болестта е начин, по който тялото те кара да вземеш мерки – да си починеш и да се погрижиш за себе си, когато си забравил да го правиш.“
В последните 20 години сякаш всички сме на състезание за консумиране на някакви неща, постигане на цели, печалби и т.н. Големите компании определено намалиха качеството на продуктите си, за да може да се купува все повече, за да има обороти. Изнасят се производства в Китай за постигане на максимални печалби, защото заплатите там са ниски – нали така?! Социалистическия строй беше критикуван за свръх производство. А сега демокрацията намери начин как да се консумира свръх производство. Надпреварата за нова техника и модели на телефони, коли, тостери, всякаква техника и не само, е безумна. Ако не си с нов модел, не си модерен. Експлоатацията на земни ресурси и на хора е огромна. Тя, Земята, как да си почине? А хората?
Децата са подложени на състезание още от малки, поради което често не издържат психически и все по-често се налага да се ползват детски психолози. Това е доста масова практика, доколкото зная. До такава степен системата ги притиска, че още в първи – втори клас изпушват и се чудят „защо живеят“, някои мислят за самоубийство, а други стават агресивни. Това го казвам съвсем отговорно, защото познавам подобни случаи. Едно е да са притеснени дали се справят или не, друго е да текат подобни мисли в главите на деца на 7-8 години. Представяте ли си за какво напрежение става въпрос при тях? И то е във връзка с училището, което ги подготвя за този обезумял за печалби свят.
Да и аз като коуч работя с хората за постигане на цели, но как: с холстичен подход. Резултатите са, че хората сами се връщат към себе си и към нормалните човешки неща. Да, изкарах сертификат „big money business coach“, но основното нещо, което се учеше там е „че парите следват приноса, който даваш. Какво е това, което правиш, което ще е полезно за голяма част от хората и ще им реши конкретен проблем? – ако решаваш проблемите на хората, ще имаш пари. Това е посланието, което ние учихме там. И идеята не е как да печелим все повече и повече, а какъв принос даваме и за кого е полезно това, което правим. Ако е полезно само за нас – то се казва, че „това не е екологична цел“. „Екологична цел е, ако това, което правиш, е полезно за всички. Ако има поне един човек, за когото не е полезна дейността ти, следва да преосмислиш дейността си.“
От ситуацията с корона вируса се вижда, че поради затварянето на доста предприятия и намаленото движение с автомобили, замърсяването на планетата намалява.
Та се замислих:
– Ние „боледуваме“ като хора относно наложеното от корпоративния свят състезание за постигане на цели.
– Земята боледува от нашата дейност, но тя как може да се погрижи за себе си? Когато някой външно те експлоатира и се държи тиранически с теб, какво правиш?
– Дали не е време светът да преосмисли поведението си и консуматорските си нагласи? Дали не е време да се преосмисли и глобализацията? Дали не е време да се замислим как да сме по-човечни един към друг, а не толкова изискващи, консумиращи, напрегнати, експлоатиращи и т.н.
Кому е нужно да сме толкова изискващи и експлоатиращи?
Вече се замислям дали не е добре да се занимавам със земеделие на наша територия. Едно време исках да гледам ябълкови градини. Сега в България се внасят ябълки от Полша, от Гърция, от Италия. Български ябълки има само на есен за няколко месеца. Имаме невероятна земеделска земя, а загубихме качеството на зеленчуците и плодовете. Ако отидете лятото в Добруджа или Петрич, ще си припомните българския вкус на прасковите, пъпешите и зелечуците.
– Дали не е време да започнем да мислим как на наша територия да произвеждаме повече неща и как да стимулираме малкия бизнес?
Аз мисля, че е време да направим сериозна равносметка на човешката си дейност и да се върнем към ценностите на това какво ни прави човеци? Дали борбата за постигане на цели в корпоративния свят или човешкото отношение, сътрудничеството, откритостта, взаимопомощта. Вярвам, че когато обществото започне да общува по по-човешки начин, емпатичен начин, то тогава всички ще бъдат много по-отговрони, по-загрижени, по-помагащи и съпричастни. Но има път, който трябва да се извърви.
Може би е време да погледнем от по-високо на проблема и да вземем повече уроци от създалата се ситуация с корона вируса. Сякаш земята иска да ни напомни за това.
Поне в момента така ми изглежда ситуацията.
