Друг интересен въпрос, който си спомням от форума на фрилансърите, беше:
- Как да се справя с усещането, че все трябва да се доказвам на някого?
Преди да дам препоръка, бих искала да дам малко разяснение относно причините, които обичайно провокират такова поведение у хората, а именно вътрешен порив да се доказват пред някого, а по този начин на себе си.
- Проблемът обичайно идва от това как родителите ни са се отнасяли с нас. Често коренът му започва от ранна детска възраст и продължава в училище. Провокиран е от вечното недоволство на родителите, без да се зачитат постиженията на децата. Провокира се също така от отношение на неуважение към личността на детето, възпитание чрез дресиране и подчинение, и липса на подкрепящи взаимоотношения между родител и дете. Обичайно това са твърде изискващи родители, които не търсят подход към детето, а си налагат собственото мнение и вечния страх как ще се представят пред другите хора. Така детето развива съмнения за собствената си стойност и способности и му е нужно да се доказва, за да поддържа своята себеоценка чрез мнението на другите. На такъв човек, колкото и да му казваш, че се справя добре и е стойностен, докато не преработи травмата създадена от родителите, трудно ще превъзмогне този импулс да се самодоказва. Последствията от това са, че хората се отдръпват и спират да търсят подобни хора, без да си дават сметка, че човекът просто носи травма.
Ако Вашите родители не са били подкрепящи, а по-скоро критикуващи, то вероятно имате този проблем – да изпитвате порив непрекъснато да се самодоказвате пред другите и вероятно усещате, че това е проблем.
Има два вида решение:
Да се справите самостоятелно или да потърсите помощ
Нужно е да осъзнаете, че Вие сте ценен човек сам по себе си и имате своите силни и слаби страни. Всеки човек е ценен и има огромен потенциал. Това, което ни спира, са блокажи, които можем да чистим. Да се доказваме пред другите е порив, който идва на бунт от това, че родителите ни не са ни дооценявали, а са създали у нас, тъй наречения „комплекс за малоценност“, базиран на неуважение към нашата личност. Когато не са уважавали нас, ние не сме се научили да уважаваме другите. Т.е. когато се опитваме да се докажем, обичайно в корена е желанието да покажем, че знаем повече. Така ние гъделичкаме нараненото ни достойнство, което е вечно гладно, но в същото време така проявяваме неуважение към знанието и ценността на другия човек. Повтаряме модела на родителите ни.
Замислете се – уважавате ли Вашите родители или по-скоро у Вас има едно „мъгляво“ усещане относно този въпрос. Често двете неща са свързани.
За да спрем да се доказваме на другите, трябва да повишим нивото си на себеоценка и да подобрим вътрешния си баланс.
Ако осъзнавате, че имате този проблем, можете да работите върху себе си като всеки път, като се появи порив за самодоказване, се запитате:
- Нужно ли ми е това?
- Какво ще ми донесе това?
- Какво значение има това да се доказвам пред точно този човек?
- За кого има значение да се доказвам?
- Какво ще постигна с това?
- Аз наистина ли имам нужда да се доказвам?
- И така да продължите да си задавате въпроси, докато стигнете до спокойствие и позицията на мир със себе си, без потребност от самодоказване. След това разговаряйте с човека.
Ако не можете да се справите сами, можете да се свържете с нас за помощ.
Този проблем е на подсъзнателно ниво и понякога е нужно по-дълбока работа. Ние, чрез методологията, която ползваме, можем да Ви помогнем да преодолеете тези пориви трайно и да намерите спокойствието при общуването с другите.
Пишете ни относно Ваши предизвикателства и въпроси. Ние ще Ви даваме насоки и отговори. Можете да разчитате на пълна конфиденциалност. А чрез Вашите казуси и нашите отговори, всички ние допринасяме за всеки, който има нужда от тези неща.
С пожелания за прекрасен ден, много успешни проекти и щастливи семейни дни!
Ивет
