Понякога се питам защо често хората са толкова груби,
Не всички, разбира се, но много от тях.
Какво толкова имат да делят, какво толкова имат да доказват!
Какво толкова им коства това да покажат
Любов и уважение,
Да се опитат да разберат, вместо да опровергават.
И когато някой се държи така със нас, зная трудно е да устоим да отвърнем,
Да се защитим
Но истината толкоз проста е в това –
Ако останем стабилни и устоим на желанието с „удар“ да се защитим,
Можем да започнем да връщаме човечността.
Вместо демонстрация на сила, да покажем с пример какво е любовта.
А тя е искреност, разбиране, топлина и силя, която няма разрушителен ефект.
Сила, която може да въздигне от пустошта.
Сила, която с топъл полъх те кара да гориш.
Сила, която с нежност те кара да цъфтиш.
И колко по-различен би бил светът,
Ако някой някога подложен на интриги и огнен дъжд
От пясъка изрови си главата и с гордост вдигне я към небесата
И си каже
- „Този дъжд не е за мен. Избирам да остана верен в този ден на принципите си човешки, на любовта, емпатията, състраданието и погледна тоз човек от среща с топлина, а не с отбрана. Устоя на тази грубост и вместо да го нараня му кажа:
- „ей човече, туй, което правиш, как те топли, как карате да оцелееш? Наистина ли искаш да живееш като вечно за „война“ копнееш? А може би сърцето ти е още живо, но не знае как да бъде пак игриво? И не знае как да каже, че едничка нужда има и тя е от внимание.““
За нас човеците е толкова важно да бъдем чути, оценени, важни
И толкова просто е да си го кажем,
Но нужна ни е смелост да излезем и да се покажем.
И можем да започнем ний от малкото от вкъщи – да започнем със децата.
Да бъдат тези, за които те мечтаят.
Да ги подкрепим с любов, а не със страх да ги ограничим.
Да ги обичаме такива весели и шумни,
Да видим в тях човеци с чувства, нужди и емоции.
Те не са безгрешни, но и възрастните са такива –
Важно е всеки достойнство да има.
Промяната започва вътре в нас и как реагираме на „тъмнината“.
Тогава светът ще бъде променен.
Тогава острови от светлина повече ще има.
Тогава злото постепенно ще намалее,
А човечеството може и да оцелее.
Вярно е, че много време ще да мине
Докато светлината надделее.
Но повярвайте ми, всеки за това копнее.
Нужна ни е смелост да се изправим,
Да посрещнем „бурята“ спокойни,
Да простим, когато са ни наранили,
Не защото правилното е така,
А защото болката, която носим, ни кара да реагираме защитно,
Вместо да израснем и да видим отвъд това.
И вместо с удар, да отвърнем с топлина.
Това не значи да останем в тъмнината и да позволим на тоз човек да продължи „войната“.
Това означава, че чрез добрината, ние спираме да подклаждаме „войната“.
И не е нужно да седим в това пространство,
Ако другия не е готов да оцени мълчанието ни или яснотата, която искаме да внесем в играта.
И някой може да ми каже „взаимоотношенията не са игра“.
Човече, каня те отново да помислиш, като търсиш методи да се докажеш, да изманипулираш някого, за да получиш това, от което се нуждаеш,
Тогава ти какво правиш? – играеш.
Играеш си със думи, намерение, дела,
Само и само да постигнеш ти целта.
А колко просто би било да кажеш „нуждая се аз от това“
И да попиташ „а твоята нужда каква е“.
И да се срещнем там по средата като върнем любовта, емпатията и свободата във играта.
