Когато говорим за лидерство с любов и емпатия, е нужно да споменем, че то няма как да се случи, ако ние не обичаме това, което правим, ако се чувстваме изчерпани в нашата работа, ако сърцето ни копнее за друго, а ние продължаваме да правим, това, което правим по същия начин, който сме свикнали. Много е трудно да намериш вдъхновение там, където пътеката вече е много отъпкана и всичко ти е до болка познато.
Тогава често си затваряме сърцето за хората около нас. Или е възможно по неправилен начин за тях да изразяваме нашата любов към тях. Е то може и по други причини да е затворено, но днес няма да ги обсъждаме тях.
Какво означава „неправилен начин за тях“ да изразяваме любов към хората около нас. Това означава, че когато сме затворили сърцето си по една или друга причини, ние повече се интересуваме от себе си, отколкото от другите. Тогава, ако сме от хората, които обичаме да помагаме, по-скоро го правим от гледна точка на това, което ние смятаме, че е добре за другите. Но това не винаги е добре за тях.
Когато си отворим сърцата за хората отново, тогава ние вече започваме да се интересуваме истински от тях. В този момент настъпва промяната и това означава да се поинтересуваме какво наистина би било добре за тях – да ги попитаме. Ако имат нужда от подкрепа, каква точно, как ще е най-добре за тях да я получат?
Обичайно сме свикнали да даваме съвети и се сърдим, ако хората не ги вземат. Чувстваме се неуважени. Познато ли ви е?
Но дали попитахте тези хора от какво точно имат нужда? Дали им дадохте наистина това, от което те имат нужда?
За това днес ще попитам така:
- Обичате ли това, което правите и то носи ли ви удовлетворение? А вдъхновява ли ви?
- А дали не сте се нагърбили с прекалено много задачи, които направо ви смазват от тежест?
- Ако да, какво бихте пуснали, за да ви е по-леко?
- Какво бихте променили, за да намерите ново вдъхновение и лекота в дните си?
- Какво бихте направили за да отворите сърцето си повече за хората?
Вдъхновението е подправката на живота. Радостта от това, което правим, придава цвят на живота. Излизането от зоната на комфорт, когато правим нови неща, ни обогатява с нови знания, умения и прави живота ни по-интересен.
Никой друг не може да ни направи щастливи, ако ние сами не сме щастливи вътрешно. Тогава ние просто вървим и си светим и радваме хората около нас, тогава можем истински да се поинтересуваме от другите и да подадем ръка по правилния начин за тях, а не за нас.
– И така, какво бихте променили, за да имате повече радост, любов, вдъхновение и да са по-интересни дните ви?
– Какво бихте променили, за да сте по-отворени за хората около вас?
Ако искате да четете повече по тази тема, присъединете се към групата Лидерство с любов и емпатия във фейсбук.
С пожелание да влагате сърцето си в правилните за вас неща и те да ви носят радост, вдъхновение и цветност!
С любов,
Ивет
