Една от причините за конфликтите между хората било то в бизнеса, било в живота, са вътрешните конфликти. Когато сърцето ни иска едно, а мозъкът ни казва друго, когато една част от нас търси едно, а другата търси друго.
Примерите в това отношение са много и се срещат често при хората. Това е повече от нормално. То е свързано с наши вътрешни вярвания и убеждения, страхове и тревожност, с това в каква „матрица“ сме се вкарали интелектуално, за да бъдем харесвани, обичани и одобрени. Друг път е провокирано от други фактори.
Само че когато този вътрешен конфликт продължава дълго време, ние подаваме разнопосочни сигнали на отсрещната страна, която по някакъв начин е част от нашия вътрешен конфликт. Хората срещу нас усещат, че нещо не е наред и не знаят как да тълкуват сигналите:
- то е все едно да светваш светофар и непрекъснато да сменяш сигнала по непредсказуем начин и в различна последователност.
Когато този вътрешен конфликт продължи по-дълго време, освен че нас ни прави нерешителни, той изтощава и двете страни. Източва енергията и на двете страни, които участват в контекста на това взаимодействие. И в един момент на другия човек му писва да му святкаме ту зелено, ту червено, ту жълто. И двамата държат газ и спирачка едновременно.
Колко време могат да издържат така?
Проблемът е, че тогава назрява конфликт между двамата участници в този контекст и ако не се разреши скоро, по един или друг начин това взаимоотношение започва да се разпада. Понякога бурно, друг път тихо и кротко.
Ако вие сте светофара в един конфликт, ви каня да спрете и да помислите:
- Какво всъщност искате в това взаимоотношение?
- Какво ви казва сърцето?
- Какво ви казва разума?
Помислете как можете да балансирате двете части от вътрешния си конфликт, за да придвижите взаимоотношението в една или друга посока.
Забелязала съм, че когато ние като хора слушаме предимно разума, често остава една празнина в душата ни, която рано или късно започва да ни говори чрез демотивация, липса на енергия, депресивни състояния в лека или по-силна форма, или по други начини.
Естествено, ако слушаме само сърцето си, също не е добре. Често клиентите ми откриват нови хоризонти, когато се потопят в сърцето си при съвместната ни работа и казват „сърцето ми знае най-добре, но когато се потопя само там, изпадам от реалността“ и в процеса на съвместна работа се научават как да балансират сърцето и мозъка. По този начин си дават и по-голям достъп до интуицията, отварят се нови хоризонти, подобряват взаимоотношенията си в пъти с хората около тях.
При мен например излизат петна по тялото, когато имам вътрешен конфликт. Преди години, когато това се случи за първи път, беше странно и неразбираемо за медицината. Правих си изследвания, но не откриха нищо. В продължение на 2 години ми излизаха синьо-червени петна. И когато разреших вътрешния си конфликт, петната изчезнаха. И сега вече зная, че излязат ли ми такива петна, в мен има вътрешен конфликт, който трябва да разреша.
Когато тялото започне да ни говори, то вътрешният конфликт вече е много назрял. Добре е да го осъзнаваме и разрешаваме по-навреме, защото понякога тези неща водят и до по-сериозни здравословни проблеми.
В НЛП имаме чудесни техники за интегриране на частите от вътрешния конфликт и взимане на решение. Ако някой има нужда от подкрепа за взимане на решение, мога да помогна без да давам съвети, а чрез упражненията от методологиите, които използвам.
С пожелание за прекрасен уикенд!
Чудесна почивка ви желая и баланс между сърцето и разума!
С любов,
Ивет
