Здравейте, нека първо ви се представя и споделя защо точно аз ще говоря на тази тема и защо смятам, че е важна.
Аз съм Ивет Павлова. Вече повече от 2014 години работя като НЛП Бизнес и лидершип коуч и треньор, създател съм на няколко авторски обучения, едното от тях е „Развитие на емпатични умения“ за нуждите на екипи, лидери, родители, учители и лица, които искат да развиват себе си. Като коуч и треньор партнирам на бизнес лидерите и техните екипи да намалят стреса, да управляват фокуса и енергията си, да подобрят начина си на общуване, да разгърнат своята уникалност и да постигат целите си с лекота.
Завършила съм Финанси и 15 години работих в областта на банките и финансите: ликвидност, вътрешен одит, реорганизация и експанзия на голяма банка, инвестиционни анализи на бизнес проекти с по-висок риск с цел кредитиране. Когато родих сина си 2009 г. започнах да чета детска психология и тогава намерих отговорите на моите въпроси защо някои хора успяват, други не, защо някои хора са толкова груби и токсични, а други вдъхновяващи лидери, защо едни проекти се провалят, а други цъфтят. След майчинството напуснах банковата система, защото душата ми вече търсеше друго. Така преди 9 години влезнах в предприемачеството, първоначално като уелнес консултант, с желание да помагам на хората да водят по-здравословен начин на живот, но когато срещнах коучинга и НЛП (невро-лингвистичното програмиране като методология за постигане на високи резултати, здраве и благоденствие), намерих моя истински път. Това наложи не просто учене на нови неща, а ме поведе по пътя на една цялостна духовна трансформация, за която съм изключително благодарна. Учих в различни международни програми в България и в САЩ. Добавих и духовността в своята вече 6 годишна практика като бизнес и лидершип коуч и треньор. Така се запознах и с духовната страна на парите, която се оказа, че е любовта. Как? Останете с мен, за да научите повече.
Защо смятам, че темата е важна?
Според мен човечеството е изправено точно сега пред огромни предизвикателства, които разтърсват материалния свят. От нас зависи какъв нов свят ще създадем. Зависи от всеки един от нас. Практиката ми показва, че много хора се стремят към любов и разбирателство, но често пътят към постигането на тази интуитивна цел е скрит от егото и материалните желания.
В тази статия споделям какво открих аз и как то е приложимо в действителността, така че да можем да създадем един нов начин на бизнес и взаимоотношения, които да носят повече удовлетворение, мир и добрина в света.
Преди да продължа, бих искала да напомня, че настоящият пътеводител е авторски материал на Ивет Павлова и е защитен по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права. Ако цитирате този материал, следва да посочите името на автора.
Приятно четене!
Емпатията и връзката й с успеха, мотивацията, парите и изобилието
(Пътеводител за намаляване на стреса и намиране на удовлетворение)
Първа част
Емпатията и връзката й с успеха и мотивацията
(Път за намаляване на стреса и свързване с радостта, които са в основата на успеха и мотивацията)
Започвам разказа си с един пример от моята практика като коуч:
Дойде клиент при мен със следния проблем „Започнах нова работа и много харесвам екипа. Бих искал да остана, но правя непрекъснато грешки и вече се съмнявам, че се справям. Хората са много търпеливи към мен, а това ме кара да се стягам още повече и правя още повече грешки. Бих искал да успея и да остана в този екип, а ежедневно се провалям.“
Започваме коучинг сесията и аз поставям клиента в избрана от него ситуация, в която прави грешки – да почувства емоциите си в този момент и да си спомни случка от миналото, в която се е чувствал така. Излиза случка от тийнейджърските му години, когато майка му ядосана от него за донесена оценка 5-ца, му се кара и казва с назидателен тон „Искам от теб да си успешен!“. Той, все още в ролята на детето от миналото, споделя „Аз не разбирам тя какво иска от мен. Чувствам се много объркан, неразбран, неодобрен, неподкрепен и без посока.“
Ето до какво може да доведе липсата на емпатия (разбиране) и неясните послания, които изпращаме към децата си, особено в стремежа си да ги накараме да гонят нашите цели – подход който изисква подчинение и изпълнение. (Какъв би бил емпатичния подход, ще говорим след малко)
А ако в нашето детство сме били подлагани на подобни поведения и неясни изисквания, много е вероятно да прилагаме същите подходи към хората в екипите си и у дома сега в зряла възраст. А в условията на хоум офис с деца в онлайн обучение, стресът е в пъти по-голям и можете да си представите как един такъв подход може да се засили и да рефлектира негативно в много посоки.
За това смятам, че особено сега в 2020 г. и занапред е изключително важно в компаниите да се развива емпатично общуване, както в екипите, така и в лидерския стил. А тези умения ще се отразят положително и в личния ви живот, защото ние сме една и съща личност с различни роли. Особено при хоум офис с деца на онлайн обучение, тези умения се оказват безценни. И така освен за развитието на самата компанията, с развитието на емпатични умения ние ще осигурим една по-подкрепяща среда и на следващите поколения. А това създава вълна от положителна промяна, която всички ние търсим или желаем, дори и да не го осъзнаваме в момента.
Защо мисля така? Освен като впечатление от общуването си с хората, в моята практика се оказва, че независимо от първоначалното усещане на клиентите относно предизвикателствата им в бизнеса или лидерството, за чието разрешаване се обръщат към мен, когато поразровим проблема, се оказва, че:
- Около 60 % от темите, по които търсят решение, са свързани с това как да променят начина, по който се свързват и общуват с хората в екипа си, с клиентите си, с непознати на нетуъркинг събития, с участниците в презентации, както и с хората у дома. И всъщност, когато променят начина си на общуване, пред тях се променя хоризонта и всичко започва да им се случва с голяма лекота.
- Около 20% от темите, които клиентите ми поставят, са свързани с парите, привличане на клиенти и връзката с изобилието. И отново отдолу прозират предизвикателствата в отношението им с хората и общуването.
Има и проучвания в тази посока, които доказват, че начина на общуване и средата са определящи за здравето, щастието и успехите на хората. Допускам, че вярвате в това и от личен опит.
И тъй като всичко зависи от нас, каня ви да бъдете част от тази вълна и да станете лидери на положителна промяна в нашето общество.
Как точно емпатията ни помага за постигане на повече успех и печелене на повече пари?
- Как ще постигаме цели като сме по-емпатични?
- Как ще сложим границата между приятелското отношение и да изискваме да се свършва работата в срок?
В този пътеводител ще намерите няколко основополагащи отговора на тези въпроси, практични насоки и упражнения.
Преди да стигнем до отговора на тези въпроси, нека първо да си изясним какво е емпатия:
- Невронауката на база своите изследвания във връзка с това как да развием своята емоционална интелигентност, споделя, че емпатията е нещо, което носим със себе си на биологично ниво и то се случва, чрез кликването на неврони в мозъка ни, които се наричат „огледални неврони“. Това е така наречената „open loop limbic system“ система, която се среща при всички бозайници, отговаряща за социализацията – биологичен дар, с цел отглеждане на поколение и живеене в общества.
- Позитивната психология, НЛП и Ненасилствената комуникация като методологии, определят емпатията като начин на общуване, който води до „приближаваща комуникация“, вместо „отчуждаваща комуникация“. Според тези методологии, емпатията е:
- Разбиране и уважение на онова, което другите преживяват, както и уважаване и взимане предвид техните нужди и чувства при взимане на решения.
- Това означава да се стремим към подхода „печелиш-печеля“ в комуникацията, в разрешаването на конфликти, договарянето на условия, сделки, в ежедневното общуване с колеги, деца, партньори.
Емпатията е тясно свързана с нашите чувства и емоции при комуникация с другите хора. В среда, където доминират грубост, манипулация или насилие, ние можем да загубим своята емпатия или да забравим за нейното съществуване.
В този пътеводител посочвам пътя за възстановяване на емпатичните умения, загубени в процеса на стресиращ начин на живот. (Случаите на мозъчно увреждане или биологична липса на огледални неврони, не са обект на обсъждане тук.)
Има хора, които са свръх емпатични. Аз, например, съм такъв човек. Какво е характерно за свръх емпатичните хора:
- Ние плачем с другите, плачем на филми, смеем се и сме щастливи, когато любимите ни хора са щастливи, лесно можем да се въвлечем в чуждите чувства и емоции. Така в банковата сфера аз често прегарях, вживявайки се в проблемите на хората, с които работех. Научих се как да слагам границата, когато учих коучинг умения, за да стана коуч. Оказа се лесно. Иска се малко насоки и практика. На тези умения уча и хората в моите програми.
- Свръх емпатичните хора много често са силни интроверти, както бях някога и аз. Причината за това е нашата свръх чувствителност към грубостта в света, поради което този тип хора се затварят в себе си и намаляват общуването с другите. От интроверти можем да се превърнем в екстроверти, както направих и аз. Това се случва с вътрешна работа. Наградата е връзка с изобилието.
Ефектът от емпатичния начин на комуникация, когато знаем как да сложим здравословни граници е огромен, четейки тези страници, ще си дадете сметка за това.
И ако се върнем на горния пример за разговор между майка и син, можем да видим какъв ефект е имал начина на комуникация на майката върху детето й, а именно:
- Синът остава с усещането за отхвърленост, обърканост, неодобрение, което го отчуждава.
- Остава травма в него, която го кара да бъде неуверен и да се самосаботира, в последствие се спира сам от развитие.
- Това от своя страна възпрепятства успеха му, а от там и парите, които получава.
- Оказва влияние на самочувствието му, което от своя страна рефлектира и в личния му живот, а именно във взаимоотношенията му с партньора.
С този пример илюстрирам как миналото реално влияе на нашето поведение и начина ни на комуникация в настоящето.
Всеки има своята история, която носи на гърба си. И ако някой реагира срещу нас по начин, който не харесваме, вместо да заемем защитна или нападателна позиция, преди да сложим етикет на този човек като „глупав, смотан, лош“ или нещо друго, би било добре да проявим разбиране. Добре е да помним, че неговото поведение не е лично към нас. Причината да се държи така е неговата лична история и той реагира през своите травми и минала опитност. За това бихме могли да сме по-разбиращи и по-подкрепящи към тези хора, за да преобърнем начина на комуникация и да станем лидери на позитивната комуникация.
Ние всички сме лидери било то в семейството си, било то в бизнес среда. Също така често сме и последователи на други хора, а в други случаи сме и партньори. Във всяко от тези взаимоотношения, емпатията има голямо значение.
Първата промяна, която бихме могли да направим, е да се опитаме да разберем преди да искаме да бъдем разбрани в разговорите. Това се отнася както за колеги и партньори, така и за децата. Много често вместо да бъдем разбиращи, ние започваме да даваме съвети, критикуваме, наставляваме, оценяваме. Това не е емпатия.
Има случаи, в които колкото и да се опитваме да сме разбиращи или емпатични, някои хора си остават токсични и манипулативни. Понякога тяхната агресия просто ни залива. Тогава имаме избор дали да останем в това взаимоотношение или не. По тази тема ще говорим във втората част на този пътеводител. Глобалните проблеми не са обект на обсъждане тук. В този пътеводител ще останем на ниво малки общности като фирми, екипи и семейство. А вярвам, че промяната започва от самите нас – от всеки един от нас.
В своята книга „Новите лидери“ Даниъл Голман определя една от функциите на лидерите по следния начин:
- „Хората, които следват лидера (служители, деца или друг тип последователи), търсят подкрепяща емоционална връзка с лидера – търсят емпатия“.
За това, ако формалният лидер не може да даде такава подкрепа, то се намира някой друг от екипа, който има функцията на емоционален лидер. Връзката с първия остава само формална. Доверието в него е намалено, защото не може да откликне на нуждата за подкрепа, а по-скоро хората се страхуват от неговата реакция. Можете ли да си представите колко информация губи този човек? Така и не емпатичният родител губи връзка с детето си, което спира да споделя предизвикателствата си. Всяко от тези неща си има своите последствия.
Какво се случва, когато сменим подхода си от изискващ, контролиращ, недоволстващ към емпатичен?
Участници в моите обучения и индивидуални коучинг програми споделят следните ефекти от съвместната ни работа:
- „Сега чувам по-добре какво иска да каже отсрещната страна и мога да събера много повече информация. Сякаш хората се отварят повече за общуване.“,
- „Напрежението спада и мога да общувам свободно“, „Чувствам се леко и някак вдъхновено“,
- „Интересно как като сменя подхода и те вече не реагират по същия начин“,
- „Рязка промяна се случи във взаимоотношенията ми в работата и у дома. Сега всичко се случва спокойно и в мир. Работа върви без излишни емоции, а вкъщи има повече усмивки и цари разбирателство.“
Това са само няколко примера от промяната, която се случва, когато променим нагласата си и начина на общуване.
И ако вие смятате, че това ви е полезно, можете да започнете още от днес.
И тъй като най-лесно започваме да прилагаме емпатични умения към хората, които обичаме, за това ще продължа с примера, който ви дадох с майката и момчето, за да илюстрирам как става промяната.
Бих предложила разговорът да се проведе в тази посока:
- Майката: „Имаш петица. Нещо не ти е достигнало да имаш шестица“. (Тук имаме само назоваване на това, което наблюдаваме, без да повишаваме тон, без да съдим или обвиняваме. НЕ питаме, а назоваваме наблюдението си безпристрастно. Ако зададем въпрос, то това вече е любопитство, а не емпатия.)
- Синът вероятно ще каже така: „Да, не съм направил еди-какво си.“
- Майката: „Разочарована съм. Бих искала да имаш шестици, защото бих искала да постигнеш успех в живота. Как мога да те подкрепя?.“ (Майката изразява своите чувства, казва какви са нейните нужди или желания. Проявява желание да съдейства за постигането им.)
Какво се променя?
- Детето има възможност да си направи равносметка на постижението, без да бъде осъждано.
- Детето получава емоционална подкрепа, която е изключително важна за бъдещите успехи.
- Няма излишно напрежение, объркване и неразбиране.
- Увереността и самочувствието му не са уронени, а ще бъдат подхранени в следващите стъпки.
Тук много ясно си проличава връзката между професионалните и личните взаимоотношения и защо не можем да ги изолираме. Проличава си защо те са толкова свързани и на нас като хора ни е така трудно понякога да сме само в „бизнес поведение“, както и защо често хем гоним успех, хем не се получава. В коучинг сесията с моя клиенти, излекувахме задържаните чувства и емоции, които го парализираха и още на следващия ден той показа невероятни резултати в работата си, а след месец беше повишен в длъжност.
Да се върнем на емпатията в лидерството и да си отговорим на два от въпросите, които поставихме по-горе, а именно:
- Как като лидери ние можем да сме хем по-разбиращи (емпатични) и в същото време да изискваме работата да се свършва в срок?
- Как емпатията ни помага да мотивираме хората?
Ще илюстрирам тези въпроси с друг случай от моята практика:
Дойде при мен клиент съсобственик на компания и лидер на един от екипите, със следната заявка: „Имаме спешен проект, срокът за предаването му наближава, а ние сме до никъде. Работата е огромна, искам да намеря нов начин на организация на работата и как да подобря дисциплината, за да можем да предадем проекта на време.“
Започнахме работа по заявката и когато поставих клиента да погледне ситуацията от позицията на бъдещето, все едно вече всичко се е случило по най-добрия начин и в срок, и попитах „какво си променил, за да постигнеш това?“, клиентът ми отговори „свързал съм се с любовта“. Така в тази сесия вместо за промяна на организацията на работа и дисциплината, работихме за свързване с любовта. Да, случва се често в работата ми с хората.
Всъщност това е начина, по който ние можем да възвърнем емпатичните си умения – да се свържем с любовта към нас самите, любовта към хората като хора и нашата способност да общуваме през сърцето, а не през позицията на контрол, изисквания, всяване на страх, наказания и манипулация. Второто се случва, когато сме изгубили връзка със сърцето и се чувстваме безсилни.
Когато се свържем с любовта в себе си, ние се свързваме и с радостта. Променяме нагласата си, от там излъчването си и начина си на общуване. Ставаме вдъхновители.
Следващата стъпка е да се научим къде е границата и как да не се въвличаме, което става много лесно в коучинг сесиите с мен. Това направи моят клиент – стана вдъхновител за своите служители, вместо да изисква работата да бъде свършена в срок и изгради своята граница. След две седмици ми се обади щастлив и каза „Ивет, много ти благодаря! Всички работят на макс, всички сътрудничат, работата върви и ще се справим в срок!“.
Бих обобщила ползата от емпатичното лидерство и начин на общуване така:
- Отваряне към сътрудничество, вдъхновение, лекота и радост в работата, печелене на последователи и лоялни служители.
Нека сега обърнем специално внимание на думата успех, защото смятам, че това е важно.
В НЛП казваме, че има тъй наречените „кухи думи“ и думата „успех“ е една от тях. Какво означава това?
Ако попитате 10 човека какво е за тях успех, всеки ще ви отговори различни неща. Ако тези 10 човека са на различна възраст, всеки ще отговори според своята емоционална и духовна зрялост. Така всъщност 15 годишния юноша не е разбрал майка си. Така и 30 годишния мъж, който гони кариера, ще възприема успеха по един начин, а 45 годишната жена, по друг начин.
За това в емпатичното общуване подобни думи, които имат различен смисъл за всеки, е добре да бъдат уточнявани, за да може да се стига до разбирателство относно тяхното значение и за да може да се откликне на очакванията и нуждите на всяка от страните навреме. Това спестява разочарование и негативни емоции, води до разбирателство и постигане на общи цели.
И в края на първата част на тази статия и като прелюдия към следващата част,
ще споделя до какво стигнах аз като извод относно какво означава успех за мен сега в този етап на моя живот след всичко научено до тук:
Когато гоним успех, ние всъщност искаме да бъдем видени, да бъдем признати, да покажем, че сме способни и стойностни. В това няма нищо лошо. Това са начините, по които ние се разширяваме, начините, по които израстваме, постигаме цели и се развиваме. Но когато оздравим себеоценката си и започнем да се чувстваме стойностни, ние вече нямаме нужда от успех. А от какво?
Тогава отношението се сменя с друго – какво мога да дам на света, на хората, така че да съм полезен/полезна?
Част II – Емпатията и връзката й с парите и изобилието (Път за намиране на удовлетворение и свързване с изобилието) можете да изтеглите от формата, приложена по-долу.
В нея ще намерите практически упражнения, които да ви помогнат да се свържете с изоболието в живота си.
Свалете част 1 и 2 през този линк:
Приятно четене!
С любов,
Ивет Павлова,
НЛП Соматик коуч и треньор
Бизнес, лидершип и лайф-баланс коуч и треньор
__________________________________________________________
Присъединете се към Facebook групата „Лидрество с любов и емпатия“, ако това резонира във вас.
Можете да разгледате моите коучинг програми тук:
Коучинг за нови предприемачи и стартиращи бизнеси
Коучинг за собственици на растящи компании и лидери на екипи
Лайф баланс коучинг за бизнес лидери
За повече информация, пишете ми тук: контакти.
